Части на ловната двуцевка

Ловната двуцевка е най-разпространената. Нейните главни части са: 1. Цеви с партонник по цевни куки, мерна линия и мушка; 2. Приклад; 3. Полуложа; 4. Затворена глава с ключове; 5. Сускателен и предпазен механизъм. Цевите на ловната гладкоцевна пушка представляват стоманени тръби, в които се възпламенява зарядът, и изхвърляйки снаряда, осъществяват самия изстрел. Те дават направление на снаряда и от тяхната издръжливост зависи безопасността на ловеца. Ето защо те са главната част на пушката. Дължината на цевите е в зависимост от калибъра им. Тя се движи от 37 до 42 калибъра. При калибър: 12 дължината варира 70 - 76 сантиметра 16 дължината варира 68 - 74 сантиметра 20 дължината варира 65 - 67 сантиметра. 

По-дългите цеви се препоръчват при лов в открити местности, където дивечът може да се придвижи на по-големи разстояния, а дългите цеви - да се прицелим по-точно. По-късите цеви са за стрелба от по-малки дистанции. Цевите на съвремените ловни пушки са дълги 71-72 сантиметра, но тяхната далекобойност се обуславя от шоковото им стеснение. Това стеснение се прави в долната част на цевта при следните измерения: полушок от 0,25 до 0,50 мм. среден шок от 0,50 до 0,75 мм. пълен шок от 0,75 до 1.00 мм. много силен шок от 1.00 до 1,30 мм.

Калибърът се определя от диаметъра на канала на цевта. За пушка калибър 12 той е 18,2 мм. за пушка калибър 16 е 16,8 мм за пушка калибър 20 е 15,7 мм. и т. н. Има пушки калибър 24, 28, 32 и 41 калибър, които у нас са рядкост. Калибърът е от съществено значение за боя на пушката, тъй като при калибър 12 се използва по-тежък снаряд - повече сачми, и при еднакви други условия ще има много повече попадения. Освен това сачменият сноп на цев с калибър 12 има по-голяма далекобойност с около 6 метра. Далекобойността на ловната пушка зависи и от вътрешната обработка на канала на цевите. Формата на канала на цевта трябва да бъде съвършено цилиндрична и с добре полирани стени.

В по-ново време в някои страни се използват така наречениете "полишокове". Те представляват набор от няколко стоманени тръбички, които са с различен диаметър "шок", и по желание се завинтват на едноцевната пушка, обикновено на автоматичната. Това се прави в зависимост от дивеча, на който ще се ловува. Към тези "полишокове" понякога се навиват на резбата им приспособления, наречени "компенсатори". Компенсаторът представлява тръбичка с по-голям диаметър на цевта и с много прорези, през които излизат барутните газове от изстрела и не разбъркват сачмения сноп, излетял от цевта.

Задната част на канала на цевта завършва с патронник-камера, в която се поставя патронът. Тази камера за всички съвременни пушки е с дължина 70 милиметра, колкото е и дължината на гилзата. В миналото са правени камери с дължини 65 милиметра. В такива камери не бива да се поставя и да се стреля с патрон, чиято дължина на гилзата е по-голяма. Дължината на патронника е винаги е отбелязана на долната част на цевта, която задължително трябва да се спазва, тъй като от това зависи безопасността. Цевите на ловните пушки се спояват така, че върху тях да се постави мерна планка, завършваща в долния и край с мушка. В задния долен край на цевта се намират ключовете. В задния горен край цевите завършват с издатък, който е предназначен за затварянето на пушката. Той е различен в зависимост от вида на затвора. Най известните затворени системи са "Пюрдей" със зъб в края на цевта и "Гринер" с подвижен напречен болт. При надцевките са монтирани други видове ключове.

В долния заден край на цевта е монтиран изхвъргателният механизъм - изхвъргач. Той може да бъде обикновен и автоматичен. Прикладът служи за насочване на пушката. Той се изработва от твърдо дърво - орех, ясен или парен бук. По форма прикладите биват: прави (английски), при които долната страна от началото до края му представлява права линия; постолетни (френски), чиято долна линия на грифа е видоизменена във формата на пистолетна дръжка, и полупистолетни с форма средна между описаните по-горе. Те се изработват със или без "буза" - удебеление за по-лесното му прилепване до бузата на стрелеца.

Видът и особено размерите на приклада са от съществено значение за бързото и вярно насочване на цевите в целта. Ето защо главното е той да бъде пригоден за телосложението на ловеца. Дължината му трябва да бъде такава, че поставен във вертикално положение върху сгъната дясна ръка, средата на първата фаланга на показалеца да опира в първия спусък на пушката.

В началото на приклада са поместени затворната глава с ударния и предпазителния механизъм, и шарнирния болт, чрез който възможно движението на цевите. Там се осъществява затварянето на пушката посредством съвпадението между механизмите в задния край на цевите и тези на затворената глава. Има пушки с по 1, 2, 3 и 4 затвора. Тези механизми се придвижват чрез ключовия лост върху затворната глава, наречен "топ-левер".

Затворната глава е предназначена да опази пушката от отваряне при произвеждане на стрелба. На германските ловни пушки встрани на главата има така наречените "уши", между които се помества задният край на цевите. Това се прави за гарантиране на по-голяма устойчивост на цевите.

В затворната глава на пушката са поместени ударният и спускателният механизъм. Ударният механизъм възпламенява капсулата на патроните чрез освобождаване на бойните пружини със спускането на спусъците. Предпазният механизъм е предназначен да предпази пушката от случаен изстрел. Той бива обикновен и автоматичен. Обикновен е, когато се придвижва копчето напред за стрелба и назад за сигурност с палеца на ръката, а автоматичен, когато при отварянето на пушката предпазителят се придвижва сам в положение за сигурност.

Под затворната глава са поставени спусъците, които се предпазват от солидна скоба.

Полуложата е прикрепена под цевите на пушката посредством нарочно зъбче. Състои се от дървена и метална част. Дървената част се изработва от същото дърво, от което е направен прикладът. Главната и част е металната шарнирна плоскост със стъбло. За нея се прикрепват лостът и ключалката, а чрез тях полуложата се прикрепва към цевите и главата на пушката. Предназначението и е да съедини цевите със затворната глава и с приклада и чрез шарнирната ос да се осъществи отварянето и затварянето на пушката. Освен това чрез нея се задействат ударниците и автоматичният предпазител. В нея се поместват и пружините на ежектора, чрез който автоматично се изхвърлят гилзите на изстреляните патрони. Служи и за удобно придържане на пушката.